Разказите и впечатленията от Европейския парламент на четири български ученички, които се превърнаха в евродепутати за ден, споделяме с вас в серия от публикации. Те пътуваха до седалището на институцията в Страсбург в рамките на програма „Евроскола“ на ЕП.
Европейският съюз, неговата роля, организация и място в света предопределят бъдещето на неговите граждани и особено възможностите за развитие на младите в него. Днес е по-важно от всякога младите хора от европейските страни не само да познават, но и да са въвлечени в процеса на вземане на решения, в избора и отговорностите, което ще ги направи част от демократичния живот на Европа.
Програмата „Евроскола“ има за цел да насърчава най-младите европейци да опознаят Европейския парламент, да се „включат“ чрез симулирани заседания в работата му и дори да „гласуват“ неговите резолюции. Чрез нея ученици от училища във всички страни - членки на ЕС, прекарват 1 ден в Европейския парламент в Страсбург. Това е информацията, която всички могат да получат от интернет, но предстои да разкрия и това което го няма в уеб пространството. Дължа участието си в проекта на отбора от 5 мои съученици и учителите, които ги подготвиха за завоюването на правото нашето училище да се включи. Благодарение на тях, аз имах възможността да участвам в европейския дебат и да изпитам „на живо“ уникалността и многообразието на това да си гражданин на Европейския съюз. Чувството, което изпитваш в момента на влизането в сградата на парламента „Луиз Вайс”, когато сядаш на депутатското място е уникално и неповторимо. В този момент придобих значимост, което засили нервността ми. Имах невероятна възможност да участвам заедно с още 400 ученици от различни страни във взимането на решения по теми касаещи всички граждани на съюза. Всички ние сме различни, говорим на различни езици, имаме различни мнения и това е в нормалния ред на нещата. Съюзът обединява 28 държави, всяка от които притежава своите особености и различия. Така се сблъскахме с многообразието на различните етнически и лингвистични особености.
Това е страхотна възможност за създаване на нови контакти и приятелства, от която вярвам че всички се възползвахме. Голяма роля за сближаването ни с учениците от други нации изигра Евроиграта. Благодарение на нея излязох от комфортната си зона и сама направих отбор от четирима играчи от различни народности. Открихме сходствата и разликите между нас и чуждестранните ни приятели. Но откриването на съотборници не беше всичко. Преодоляването на езиковите бариери в самата игра изисква да потърсиш помощ от хора от други отбори, които да могат да ти преведат въпросите и отговорите в бланката. Моят отбор не успя да стигне до финала на играта, но останах доволна от новите си приятели и още по-радостна от това че се забавлявахме. За радост в четирите най-добри отбора имахме двама представители от България, като единият от тях бе част от отбора на победителите.
Запознанствата за този ден не спират до играта. След първия и́ етап идва ред на разделяне по партии. Всички, които работихме по темата „Сигурност и права на човека”, носихме знака „стрелка“. В самата партия се разделихме на по-малки работни групи, в които дискутирахме по темата и давахме идеи. Запазването на добрите чувства и толерантността са ключа към работата в екип. Приемането на идеите ни, макар и променени, предизвика радост в нас. Трудът и подготовката ни бяха оценени. След дискусиите в работните групи се стигна до дебат на цялата партия. Благодарение на него нашите представители взеха окончателно решение за представянето ни в пленарната зала.
Един ден в обувките на евродепутат включва гласуване за приемане на законопроектите. Всеки е свободен да изрази мнението си и да задава въпроси. Важно е да отстояваш позицията си, но още по-важно е да го правиш по правилния начин. Страхотен пример за това бяха първата партия и техните представители, един от които бе ученичка от нашето училище. Нейният партньор – момче от Нидерландия, изпъкна със знания и чувство за хумор, докато представяше и отговаряше на въпроси по темата.
Казват, че образованието в България куца, или че младите нямат нужните знания. Виждате ли в чужбина било друго, там са образовани, знаят всичко и има работа. Тези проблеми не са само в България. Заради подобни изказвания, аз отидох в Парламента с очаквания, че другите са по-добри от мен, знаят повече и могат повече. Не е вярно. Ние трябва да имаме самочувствието, че не сме по-зле. Имаме проблеми, но и те имат. В момента, в който започнахме да обсъждаме темите, разбрах, че всичко е както в едно училище. Има по-добри в дадена област, има и не чак толкова, има ги тези незаинтересованите, които по-цял час си ползват телефона. Може би се чудите къде бе моето място? Моята субективна оценка е, че аз мога не по-малко от чуждестранните ми връстници. Не е тайна, че не съм от най-общителните, но се старая да придобия повече комфорт с хората. Бях нервна, но от новите ми приятели разбрах, че с дрес кода, който си бяхме наложили от България, излъчвахме увереност и компетентност. Получих много комплименти, свързани с униформата, която носехме всички от нашето училище и това ми помогна да се отпусна.
Вярвайте в себе си и възможностите си, а не в песимистичните и невярните изказвания на сънародниците ни. Ние, младежите, сме бъдещето на нашата страна и трябва да работим за нея, а не срещу нея. Щастлива съм, че посетих Европейския парламент в Страсбург, защото това ми даде възможност да общувам с мои връстници от страните членки, и да разбера, че не сме толкова различни и всички заедно като общество сме способни да разрешим проблемите си. За мен това беше преживяване, което ми помогна да направя още една стъпка към намирането на моята роля за напред, а имено да остана в България и да работя не само за себе си, а и за бъдещето на сраната.
Автор: Лиана Трифонова
11б клас, ПМПГ „Св. Климент Охридски” - гр. Монтана
