Комисията поиска от няколко държави членки да прекратят свои двустранни инвестиционни споразумения в рамките на ЕС - Европа Директно - Стара Загора

На 18 юни 2015 Европейската комисия започна процедура за нарушение срещу пет държави членки, приканвайки ги да прекратят двустранни инвестиционни споразумения между тях, действащи на територията на ЕС („ДИС в рамките на ЕС"). ДИС представляват споразумения, с които се уреждат редът и условията за извършване на частни инвестиции от граждани и дружества на една държава в друга. ДИС в рамките на ЕС представляват споразумения, сключени между държави — членки на ЕС.

Голяма част от тези ДИС в рамките на ЕС са били сключени през 90-те години на миналия век — преди разширяването на ЕС през 2004, 2007 г. и 2013 г. Те са сключвани основно между тогавашни членове на ЕС и държави, които по-късно ще съставляват т.нар. група на „ЕС 13". Споразуменията са имали за цел да дадат по-голяма увереност на инвеститорите, които желаят да инвестират в бъдещия „ЕС 13" във време, когато частните инвеститори — понякога поради исторически насложили се политически причини — са били резервирани по отношение на инвестициите. Съответно ДИС са били насочени към засилване на защитата на инвеститорите, например чрез обезщетение за експроприация и арбитражни процедури за разрешаване на инвестиционни спорове.

След разширяването такива „допълнителни" гаранции не би трябвало да са необходими, тъй като в условията на единния пазар по отношение на всички държави членки се прилагат едни и същи правила на ЕС, включително относно трансграничните инвестиции (по-специално свободата на установяване и свободното движение на капитали). Освен това, благодарение на правилата на ЕС всички инвеститори от ЕС се ползват с еднаква защита (напр. по силата на принципа за недопускане на дискриминация, основана на гражданството). За разлика от тях, ДИС в рамките на ЕС предоставят права на двустранна основа само на инвеститорите от някои държави членки: в съответствие с утвърдената съдебна практика на Съда на Европейския съюз такава дискриминация, основаваща се на гражданство, е несъвместима с правото на ЕС.

Поради всички тези причини Комисията реши да поиска от пет държави членки (Австрия, Нидерландия, Румъния, Словакия и Швеция) да прекратят действието на действащите между тях ДИС в рамките на ЕС. Изпратените на 18 юни 2015 официални уведомителни писма представляват последващи действия, свързани с предишен обмен на становища с въпросните държави членки. Проблемът не е нов, тъй като Комисията последователно и от години подчертава пред всички държави членки, че ДИС в рамките на ЕС са несъвместими с правото на ЕС. Тъй като повечето държави членки до този момент не са предприели никакви действия, това наложи Комисията да пристъпи към първия етап от процедурите за нарушение срещу пет държави членки. Същевременно Комисията поиска от останалите 21 държави членки, които все още имат действащи ДИС в рамките на ЕС, да предоставят необходимата информация и започва административен диалог с тях. Заслужава да се отбележи, че две държави членки — Ирландия и Италия — вече са прекратили действието на всички свои ДИС в рамките на ЕС съответно през 2012 и 2013 г.

Джонатан Хил, комисар по въпросите на финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, заяви: „Двустранните инвестиционни споразумения в рамките на ЕС са остарели и, както сочи опитът на Италия и Ирландия, които вече прекратиха своите ДИС в рамките на ЕС, ненужни в условията на единния пазар на 28 държави членки. Трябва да работим заедно, за да подсигурим ефективното функциониране на нормативната уредба в областта на трансграничните инвестиции. В този контекст Комисията вече е готова да проучи възможността за създаването на механизъм за бързо и ефикасно посредничество при инвестиционни спорове."

История на досието

Двустранните инвестиционни споразумения (ДИС) определят реда и условията за инвестиции между две държави. Все още са в сила около 200 двустранни инвестиционни споразумения между държави — членки на ЕС. Повечето от тях датират от 90-те години на миналия век, когато едната или и двете държави все още не са били членки на ЕС. Целта им е била да насърчат инвестициите чрез предоставяне на взаимни гаранции срещу политически рискове, които биха повлияли неблагоприятно върху инвестиционната среда. Тези ДИС са остарели в условията на единния пазар на 28 държави. Настоящата процедура се занимава само с ДИС в рамките на ЕС и не се отнася до ДИС, които са в сила между държави — членки на ЕС, и трети държави.

По-специално, ДИС в рамките на ЕС фрагментират единния пазар чрез предоставяне на права на някои инвеститори от ЕС на двустранна основа. Разпоредбите им се припокриват и влизат в противоречие със законодателството на ЕС за единния пазар, регламентиращо трансграничните инвестиции. Тази ситуация е специфична за ДИС между държави — членки на ЕС. В своите официални уведомителни писма Комисията подчертава, че изразеното безпокойство се ограничава до двустранни споразумения, които продължават да са в сила за отделни държави — членки на ЕС. То не се отнася до инвестиционни споразумения, които държавите членки или Европейският съюз евентуално имат с трети държави. За този вид споразумения се прилагат други правила.

ДИС в рамките на ЕС не бяха често използвани през първите години след разширяването, но в последно време сме свидетели на това как някои инвеститори отново започват да разчитат на тези споразумения. Проблемът с ДИС не е теоретичен и има много практически последици. Така например, крайният резултат от неотдавна приключило арбитражно производство, свързано с ДИС в рамките на ЕС, е оценен от Комисията като несъвместим с правото на ЕС, тъй като арбитражното решение представлява неправомерно предоставена държавна помощ [1] . Това положение може да създаде правна несигурност за трансграничните инвеститори в момент, в който основният приоритет за ЕС е да насърчи създаването на благоприятна за инвестициите среда.

Поради това Комисията призовава държавите членки да прекратят действието на своите ДИС в рамките на ЕС, изпращайки официални уведомителни писма до петте държави членки (Австрия, Нидерландия, Румъния, Словакия и Швеция), от които вече бяха поискани разяснения в рамките на проведените в миналото административни диалози [ 2], предвид това че в рамките на конкретно арбитражно производство е било извършено позоваване на въпросните двустранни споразумения, което е довело до проблеми със съвместимостта с правото на ЕС. Официалното уведомително писмо е първият етап от процедурата за нарушение съгласно член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Същевременно чрез системата „EU Pilot" Комисията изпрати писма до всички останали 21 държави членки, които продължават да прилагат ДИС в рамките на ЕС [ 3], за да поиска техните становища по въпроса.

Следващи етапи

Очаква се държавите членки да изпратят своя отговор на Комисията в срок от 2 месеца — за да отговорят на официалните уведомителни писма, и в срок от 10 седмици — за изпратените чрез системата „EU Pilot". Комисията ще свика заседание с участието на всички държави членки в началото на октомври, за да окаже подкрепа за координираното прекратяване на ДИС в рамките на ЕС.

Комисията възнамерява също така да започне съвместно обсъждане с държавите членки и всички заинтересовани страни на пътищата за допълнително подобряване на защитата на инвестициите в рамките на единния пазар.

Относно пакета от решения от м. юни във връзка с неизпълнението на задължения вж MEMO/15/5162 .

За информация относно общата процедура за нарушение вж. MEMO/12/12 .

За повече информация относно процедурите за нарушение: http://ec.europa.eu/atwork/applying-eu-law/index_bg.htm

[1] В решението си по делото Micula арбитражният съд разпореди Румъния да изплати обезщетение за понесени вреди на шведски инвеститор, без да вземе предвид позицията на Комисията, че подобно решение би било в нарушение на правилата на ЕС за държавните помощи.

[ 2] Системата EU Pilot има за цел да подобри комуникацията и решаването на проблемите между службите на Комисията и органите на държавите членки по въпроси, засягащи прилагането на законодателството на ЕС или съответствието на националните правила с правото на ЕС на ранен етап, още преди да започне процедура за нарушение съгласно член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз ( http://ec.europa.eu/eu_law/infringements/application_monitoring_en.htm ).

[ 3] Става въпрос за всички останали държави членки, с изключение на Ирландия и Италия, които вече прекратиха действието на своите ДИС в рамките на ЕС.

По информация на Европейската комисия, IP/15/5198