Икономическото възстановяване ще продължи в повечето държави — членки на Европейския съюз, и в Съюза като цяло, сочи зимната прогноза на Европейската комисия. След излизането от рецесията през пролетта на 2013 г. и три последователни тримесечия, през които се отчита слабо възстановяване, се очаква умерено ускоряване на икономическия растеж. Предвижда се след растеж през 2014 г. от 1.5 % на реалния БВП в ЕС като цяло и от 1.2 % в еврозоната той да се увеличи през 2015 г. съответно на 2.0 % и 1.8 %. За България прогнозираният ръст на БВП е съответно 1.7% (за 2014 г.) и 2.0% (2015 г.).
По-широкообхватен икономически растеж
В уязвимите страни също се наблюдава повишаване на икономическата активност и се очаква тази тенденция да продължи. Въпреки че условията за финансиране, общо взето, са благоприятни, все още съществуват значителни различия между отделните държави членки и между различните по големина дружества. Намаляващата несигурност би следвало да спомогне за засилване на пазарното търсене, което се очаква да бъде основен двигател на растежа, като действието на горепосочените фактори постепенно отслабва.
Пазарът на труда се характеризира с бавно стабилизиране на заетостта, като безработицата остава висока, тъй като развитието на пазара на труда обикновено изостава с около половин година или повече от тенденциите при брутния вътрешен продукт (БВП). В съответствие с този модел се прогнозира от настоящата година да започне бавно увеличение на заетостта и към 2015 г. равнището на безработицата да намалее на 10.4 % в ЕС и 11.7 % в еврозоната, като се запазят съществени разлики между отделните страни.
Очаква се през 2014 г. в ЕС като цяло и в еврозоната да преобладава ниска инфлация на потребителските цени — съответно 1.2 % и 1.0 %, която леко да се повиши с около � процентни пункта през 2015 г., когато икономическият растеж набере скорост.
През последните години салдото по текущата сметка на уязвимите държави членки се подобри в резултат на продължаващото повишаване на ценовата им конкурентоспособност и укрепването на техните експортни сектори. Очаква се редица от тези държави да отчетат излишък по текущата си сметка през 2014 и 2015 г.
Действията за оздравяване на държавния бюджет дават резултат
Дефицитът на сектор „Държавно управление“ продължава да намалява. През 2014 г. се очаква общият фискален дефицит да спадне на 2.7 % от БВП за ЕС като цяло и на 2.6 % за еврозоната, а съотношението на дълга към БВП да достигне почти 90 % за ЕС и 96 % за еврозоната. Темпът на подобрение на структурното бюджетно салдо показва, че фискалната политика като цяло е неутрална, т.е. не преследва нито бюджетен дефицит, нито бюджетен излишък.
