На 2 и 3 април т.г. Европейската комисия организира двудневен семинар на тема: „Комуникиране на отговора на Европейския съюз за Икономическата и финансова криза".

Семинарът бе предназначен за служителите на Мрежата „Европа Директно" и в него взеха участие общо 125 участника от Англия, Австрия, България, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Естония, Италия, Испания, Ирландия, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Холандия, Франция, Финландия, Швеция, Чешката Република. Между четиримата български участника имаше и представител от нашия град.

Интервю с г-жа Радка Добрева - член на Екипа на „Европа Директно - Стара Загора", взела участие в обучението.

Г-жо Добрева бихте ли разказали накратко за целта на това обучение?

Основната цел на обучението бе да предостави по-задълбочен поглед към актуалното развитие на Икономическата и финансова криза на Европейско ниво и да подготви екипите на центровете „Европа Директно" за предизвикателството на комуникирането по темата за кризата с гражданите. Обучението бе организирано по предложение на Генерална дирекция „Комуникация" и бе финансирано от Европейската Комисия. Първият ден на обучението премина в сградата на Европейската комисия, а втория ден - в сградата на Европейския икономически и социален комитет в Брюксел.

Какви теми дискутирахте по време на престоя си в Брюксел?

Темите, включени в програмата на семинара бяха:

• Икономическата и финансовата криза и отговорите на ЕС, както и ролята на Европейската централна банка;
• План за възстановяване на ЕС - практически уъркшоп за комуникиране на различни елементи на отговора на ЕС по отношение на кризата в т.ч. социални последствия от финансовата и икономическата криза; информация на ЕС и комуникационни инструменти за разглеждане на кризата; мерки взети от ЕС в областта на държавните помощи за среща с кризата.
• Дейностите и приоритети на политиката на Европейския икономически и Социален Комитет - практически уъркшоп за комуникиране на отговора на ЕС за икономическата и финансовата криза в т.ч.: аспекти свързани с младите хора; аспекти свързани със селското население; аспекти свързани с бизнес сектора; взаимодействие с медиите.

Какви мерки планира ЕК във връзка с кризата?

Гражданите с право очакват от ЕС да даде отговори на техните грижи. Затова всички мерки, които ЕК, като изпълнителен орган на ЕС планира да предприеме за да се справи с кризата, са с цел да запази благополучието на гражданите сега и за в бъдеще.

Има ли прогнози, колко дълго ще продължи кризата?

Според експертите на ЕС преодоляването на кризата ще отнеме време. Но усилията на всички могат да бъдат обединени, за да стане това по-безболезнено. ЕС вече има научени уроци от миналото за това как да се справя в кризисни ситуации. Сега ЕС има институции, инструменти и политики, за да посрещне такъв тип предизвикателства.

Според ЕК, силата на ЕС е в Единния европейски пазар. Ако се работи заедно и не един срещу друг, е сигурно че страните-членки ще излязат в по-добра форма, готови напълно да се възползват от преимуществото на кризата. Именно тук е мястото да бъде използвана силата на Европейския подход; силата на координацията в ЕС на 27-те; силата на вътрешния пазар; силата на еврото.

Какви послания отправя ЕК към страните от Еврозоната?

Основното послание на ЕК е: „Да работим заедно и да продължим да координираме Европейските и национални планове за възстановяване".

Според ЕК, да работим заедно означава:

• да продължи координацията на мерките за подкрепа на банките - на вече взетите и на бъдещите такива;
• да бъде използвана държавна помощ, там където е необходимо, за да се помогне на промишлеността на ЕС по време на кризата, но да бъде направено също и по начин който не вреди на другите;
• да бъде приложен Пакта за стабилност и осигуряване на растеж, за да е сигурно,че: има два изхода - извън рецесията и без заеми; че не се натрупват за връщане от бъдещите данъкоплатци огромни заеми; че неподдържани бюджетни позиции в някои страни-членки не навреждат на други страни-членки или на доверието в ЕС или на Еврозоната като цяло.

Да работим заедно означава още:

• да бъдат предприети координирани стъпки за възстановяване на доверието във финансовия сектор и предотвратяването на бъдещи кризи, включително чрез трансгранични финансови наблюдения във и извън Европа.
• придържане към принципите на Единния пазар, който е двигателя за европейския просперитет, в т.ч.: избягване на използване на защитния подход „око за око" и „зъб за зъб" и ненатягане на спиралата на протекционизма, както в Европейския съюз, така и в глобален мащаб, защото историята от близкото минало - напр. от 1930 - показва как това може да доведе до бедствие.

Какво се предвижда в Европейския икономически план за възстановяване?

Наемането на работа е първи приоритет в Плана за възстановяване. ЕК предвижда различни мерки за запазване на съществуващите работни места и инвестиране в създаването на растеж и работни места в различните икономически сектори в бъдеще.

Националните пакети за стимулиране, обявени от държавите-членки, възлизат на около 1.1% от БВП на ЕС за 2009 г. + 0.46% от БВП за 2010. С прибавянето на автоматичните стабилизатори по места, размерът на националните фискални стимули, които са договорени по Плана са най-малко 3.3% от БВП за периода 2009-2010 г.

Комисията предложи и Чешкото председателство се съгласи на работна среща през май, за да бъде разработен нов план за наемане на работа в ЕС.

Комисията работи с държавите-членки, за да препрограмира Европейския социален фонд, да помогне на хората да запазят работата си.

Работи се за развиване на помощни пакети, които да съпътстват преструктурирането и да помогнат на тези, които губят работата си, да се обучат и да намерят нова такава.

Работи се и за намаляване по-широкото социално въздействие, за редуциране последиците от кризата, включително и чрез Европейския фонд за приспособяване към глобализацията.

Какво предвижда ЕК за банковия сектор?

Комисията работи с държавите-членки по работна рамка за премахването на лошите кредити от баланса на банките. Очакваният резултат е гъвкавост на държавите-членки, предотвратяване на дискриминацията, нечестните изгоди за някои банки и разрушителните ефекти от една страна-членка към друга.

Какви са конкретните предложения на ЕК за излизане от кризата?

Да бъдат използвани 5 билиона евро непохарчени пари от бюджета на Общността за ключови инвестиции в енергийни връзки, за улавяне и съхраняване на въглерод, за промоция на интернет връзки в извънградските области. За целта е необходимо държавите-членки да се ангажират с тези инвестиции, които могат да подпомогнат икономиката, енергийната сигурност и околната среда.

Бихте ли коментирали срещата на върха на G20 на 2 април в Лондон?

На срещата е договорено с МВФ и Световната банка да бъдат деблокирани до 1 трилион долара за световната икономика. Постигнатото е споразумение, приет е пакет от мерки и това е първа решителна стъпка по пътя към изхода от кризата. Договорена е и следващата среща на върха на G20 през септември т.г. в Ню Йорк.

Не напразно британския "Файнейшъл таймс" определи срещата на върха на G20 на 2 април в Лондон като "Първите тухли в строежа на новия световен ред".