Успешното присъединяване на страните от Западните Балкани към Европейския съюз зависи от всички участващи в процеса – страните кандидатки, страните членки и техните общи усилия в сферите на върховенството на закона, защитата на човешките права и  демократичните ценности, както и свободата на изразяване и самоопределяне. Това заявиха членове на ЕП по време на уебинара „Европейската перспектива за Западните Балкани“, организиран от Бюрото на Европейския парламент в България на 23 април 2021 г.

Уебинарът „Европейската перспектива за Западните Балкани“ се проведе на 23 април.Уебинарът „Европейската перспектива за Западните Балкани“ се проведе на 23 април.Уебинарът „Европейската перспектива за Западните Балкани“ се проведе на 23 април.

Уебинарът „Европейската перспектива за Западните Балкани“ разгледа темата за бъдещето на Западните Балкани, основавайки се на годишните доклади за напредъка по пътя към членство на страните от региона. Целта на събитието бе да даде представа за цялостното развитие на процеса по разширяване на ЕС, какво са постигнали до момента държавите кандидатки и какво още трябва да направят, за да покрият критериите за присъединяване. Членове на ЕП и докладчици по темата за присъединяването на страните от Западните Балкани (Сърбия, Албания, Косово, Република Северна Македония и Босна и Херцеговина) дискутираха тяхното актуално развитие според последните доклади на ЕП.

Андрей Ковачев (ЕНП) заяви, че европейската интеграция е „двупосочна улица“, изискваща както ЕС да свърши своята работа, така и страните кандидатки да преодолеят всички проблеми от миналото и да положат повече усилия за разрешаването им в настоящето. Той обобщи последния доклад на ЕП за Сърбия, заявявайки, че се наблюдават незадоволителни реформи в много сфери, като страната трябва да докаже своите европейски позиции и това, че не защитава геополитическите интереси на трети страни. Необходимо е продължаване на съдебната реформа, подобряване на медийната свобода и напредък в защитата на националните малцинства.

Петър Витанов (С&Д) подчерта, че разширяването на ЕС ще помогне за укрепването на стабилността и сигурността в региона и представи напредъка на Албания в процеса. Докладът отчита положителното развитие на съдебната реформа и функционирането на демократичните институции, както и дава добра оценка относно насърчаването на добросъседските отношения. От друга страна има необходимост от по-активно участие на албанския парламент в процеса по интеграцията в ЕС, подобряване на свободата на медиите, реформи в образованието и енергийната ефективност. Борбата с корупцията и трансграничната престъпност остават огромно предизвикателство пред страната.

Целта на уебинара бе да даде представа за развитието на процеса по разширяване на ЕС и за постигнатото от държавите кандидатки.Целта на уебинара бе да даде представа за развитието на процеса по разширяване на ЕС и за постигнатото от държавите кандидатки.Целта на уебинара бе да даде представа за развитието на процеса по разширяване на ЕС и за постигнатото от държавите кандидатки.

Илхан Кючюк (Обнови Европа) обобщи четирите основни предизвикателства пред всички кандидатки за членство: политическите проблеми и конфликти; некачественото управление;  лошата свързаност (инфраструктура, дигитална, образователна, културна) и влиянието на трети страни. Като успех на Република Северна Македония той отчете членството на страната в НАТО, а като основен проблем – конфликтът с България. Необходимо е възстановяване на доверието между двете страни чрез прилагане на „политика на по-малките стъпки“, защото според евродепутата големи стъпки и бързи решения не могат да бъдат очаквани.

Ангел Джамбазки (ЕКР) подчерта важността на темата за Западните Балкани за България и отбеляза, че бъдещето на региона зависи преди всичко от върховенството на закона в страните кандидатки за членство. В допълнение евродепутатът изрази притеснението си от наличието на провокации към Косово от трети страни с цел дестабилизиране на държавата. Според него съществува нарушаване на човешките права в част от кандидатките за членство и е необходима твърда реакция от ЕС. Той изтъкна и политизирането на някои важни теми като ваксинацията и инфраструктурата на региона.

Четиримата евродепутати, участващи в събитието, отговориха на редица въпроси от зрителите.Четиримата евродепутати, участващи в събитието, отговориха на редица въпроси от зрителите.Четиримата евродепутати, участващи в събитието, отговориха на редица въпроси от зрителите.

Във втората част на уебинара евродепутатите отговаряха на въпроси от зрителите на събитието, модерирани от водещата на предаването „Брюксел 1“ Милена Милотинова. Основни теми на дискусията бяха позицията на България спрямо кандидатурата на Република Северна Македония, действията на страната за подпомагане и ускоряване на процеса по присъединяването, ситуацията с българските граждани в Република Северна Македония, намесата на трети страни в региона, както и ваксинацията в страните от Западните Балкани.

Участниците се обединиха около мнението, че в позицията на новото българско правителство за Република Северна Македония не се очаква промяна. Интеграцията на Западните Балкани е ключова за България, но е необходимо страната да положи повече усилия в аспекти като икономика, инфраструктура, образование и култура. Членовете на ЕП постигнаха консенсус около това, че разширяването на ЕС ще повиши стабилността, сигурността, регионалната свързаност и икономическото развитие на Балканите. Сред основните предизвикателства на кандидатките за членство остават проблемите с върховенството на закона, езикът на омразата, преодоляването на историческите различия и установяването на функциониращи демократични институции.