Пандемията от COVID-19 затвърди убежденията на гражданите, че Европейският съюз  е на прав път при разработването на ефективни решения за справяне със заразата и ефектите от нея.

 В края на 2020 г. повече респонденти оцениха положително отговора на здравната криза на ниво ЕС в сравнение с предприетите действия в собствената им държава. Почти трима от четирима респонденти (72% средно за ЕС и 68% за България) смятат, че планът за възстановяване на ЕС ще позволи на икономиката на тяхната страна да се възстанови по-бързо от негативните ефекти вследствие на пандемията от коронавируса.

 Ново проучване, поръчано от Европейския парламент и проведено между ноември и декември 2020 г. от Кантар, установява увеличение с десет процентни пункта на броя на гражданите, изразили положителни нагласи към ЕС (50%) в сравнение с есента на 2019 г., като за България делът им достига до 59%. 66% от анкетираните в ЕС (61% за България) са оптимисти за бъдещето на Европейския съюз.

 Все пак очакванията за личното благосъстояние остават песимистични в контекста на  продължаващата пандемия: 53% от респондентите в ЕС смятат, че икономическата ситуация в тяхната страна след една година ще бъде по-лоша от сегашната. В България такова е мнението на  55% от анкетираните. Едва всеки пети респондент (21%) вярва, че националната икономическа ситуация ще се подобри през следващата година, като в България делът на хората, които изразяват оптимизъм по този въпрос, е едва 13%.

 Повече от половината от респондентите (52%) в ЕС очакват техните индивидуални условия на живот след една година да бъдат същите каквито са днес, като за  България делът им е 40%. Една четвърт от анкетираните (24%) в ЕС смятат, че след една година личните им условия за живот дори ще се влошат, като в България повече от една трета от хората (35%) подкрепят това мнение. 21% от респондентите в ЕС  очакват, че условията им за живот биха били по-добри през следващата година, докато делът им в България е едва 15%.

Вероятно повлияни от тези предполагаеми последици, гражданите формулират нов основен политически приоритет за Европейския парламент: 48% от респондентите искат борбата срещу бедността и социалните неравенства да бъде на челно място в дневния ред, като за България такъв отговор дават 61% от анкетираните. Това е основен приоритет за почти всички държави членки на ЕС, с изключение на Финландия, Чехия, Дания и Швеция, където борбата срещу тероризма и престъпността е на първо място. Българите поставят този приоритет на трето място с дял от 36% (средно за ЕС този показател е 35%, също на 3-то място), веднага след нуждата от предоставяне на достъпна храна за гражданите и справедлив стандарт за живот на земеделските стопани (37%).

Общо за ЕС следват по важност мерките за осигуряване на качествено образование за всички (33%), както и за опазване на околна среда (32%), като данните за България сочат, че за 31% от анкетираните достъпът до качествено образование е най-приоритетен, а за 24% от тях това е опазването на околната среда. С дял от 35% друг приоритет, който е особено важен за българските респонденти, са мерките, целящи пълна заетост в държавите членки, като нивото му за България е с 14 процентни пункта повече от средното ниво в ЕС (21%).

Подобни промени се наблюдават и по отношение на приоритизирането на основните ценности, които Европейският парламент трябва да защитава според гражданите. Защитата на правата на човека в световен мащаб (51% за ЕС и 48% за България) и равенството между мъжете и жените (42% за ЕС, докато делът за България е 24%) остават от първостепенно значение.

Солидарността между държавите членки е посочена на трето място в ЕС с 41%, докато делът на българските респонденти, подкрепящи този приоритет, е 54%, което го поставя на първо място в страната. Преди една година общата подкрепа за солидарността в ЕС беше 33%. За българските респонденти свободата на словото е на трето място по важност с 36%, което е с 2 процентни пункта по-ниско от средното за Европа (38%).

Пандемията и други глобални предизвикателства, като извънредната ситуация с изменението на климата, допринасят към призива на гражданите за нуждата от фундаментална реформа в ЕС. 63% от респондентите в ЕС (55% в България) искат Европейският парламент да играе по-важна роля в бъдеще, което представлява увеличение от 5 процентни пункта (6 за България) в сравнение с есента на 2019 г.

И докато в края на миналата година положителните нагласи към ЕС са се повишили, призивите за промяна също се увеличават: само 27% от европейците (35% от българите) подкрепят ЕС в настоящия му облик, а 44% (34% за България) „по-скоро подкрепят ЕС“, но биха желали да бъдат направени промени. На общоевропейско ниво 22% от анкетираните „са по-скоро скептични към ЕС, но има шанс да променят мнението си, ако бъде осъществена радикална реформа“, като данните за България са идентични – 20% от респондентите са дали такъв отговор.

Председателят на Европейския парламент Давид Сасоли заяви: „Посланието на настоящото проучване е ясно: европейските граждани подкрепят Европейския съюз и смятат, че това е точното място за търсене на общи решения за справяне с кризата. Независимо от това е очевидно, че гражданите искат реформа на ЕС. Ето защо трябва да дадем началото на Конференцията за бъдещето на Европа възможно най-скоро.“

Данни за България от проучването Парламетър 2020 (pdf 2807KB)

Пълно проучване Парламетър 2020