Евродепутати и представители на българското правителство, бизнес и неправителствени организации развенчаха митове, свързани с бюджета на Европейския съюз, и обсъдиха ползите и предизвикателствата за следващата многогодишна финансова рамка. Това се случи по време на онлайн форума „Бюджетът на ЕС за следващите 7 години - митове и реалност“, организиран на 10 декември от Бюрото на Европейския парламент в България.

 Събитието, чийто модератор беше журналистът Кирил Вълчев, беше открито от Томислав Дончев, заместник министър-председател на България, който развенча някои от митовете, свързани с европейското финансиране, сред които разбирането, че европейският бюджет е извор на финанси единствено за държавите членки с по-слаби икономики. Бюджетът за следващите седем години е с рекорден размер, който ще бъде разпределен към множество инструменти, които от своя страна са ангажирани с постигането на редица ключови цели, подчерта г-н Дончев. Според него този бюджет има тежката задача да превръща политиките в реалност, като за пример даде кохезионната политика. 

В първия панел на събитието взеха участие членове на Европейския парламент, които са част от преговорния екип на ЕП за дългосрочния европейски бюджет. Ян Олбрихт (ЕНП, Полша), съдокладчик за Многогодишната финансова рамка (МФР), изрази надежда да бъде постигнат компромис в името на всички държави членки, който обаче да не бъде за сметка на обвързването на европейското финансиране с върховенството на закона, а по-скоро финансов или процедурен, с участието на Съда на ЕС. 

Според Жузе Мануел Фернандеш (ЕНП, Португалия), съдокладчик за собствените ресурси, е мит, че бюджетът на ЕС за следващите седем години е твърде голям. Той е само 1% от БНД и в същото време е проектиран така, че да отговоря на актуалните нужди на Съюза. По отношение на дълга, който ЕС се предвижда да поеме, г-н Фернандеш обясни, че именно за неговото изплащане ще служат новите собствени ресурси, които ще постъпват към бюджета. И допълни, че сред приоритетите на ЕС в новия програмен период ще са климатът, възстановяването след пандемията, дигитализацията, кохезионната политика, регионалното развитие, социалните права. 

Маргарида Маркеш (С&Д, Португалия), съдокладчик за МФР, постави акцент върху здравеопазването и изпитанията, пред които държавите членки са били изправени по време на кризата с COVID-19. Тя определи необходимостта от координация в системите за здравеопазване на страните на ЕС като приоритетна и обясни, че ЕП се старае да постигне трикратно увеличение на финансирането на програмите за здраве, за да се чувстват европейските граждани защитени и сигурни.

В бюджета трябва да има повече ефективност и повече справедливост, заяви Валери Айе (Обнови Европа, Франция), която е съдокладчик за собствените ресурси. По думите ѝ Европа трябва да се промени така, че механизмите да са по-ефективни, а бюджетът да отговаря на амбициите, които са заложени в него.

Във втория панел на събитието се включиха Андрей Новаков (ЕНП), член на комисията по бюджети на Европейския парламент, Георги Ганев, икономист от Центъра за либерални стратегии, Теодор Панайотов, изпълнителен директор на Coursedot, и Стоилко Апостолов, управител на фондация Биоселена. Те обсъдиха приоритетите на бюджета на национално ниво и плана за възстановяване на България.

Андрей Новаков също се включи в развенчаването на няколко мита за следващия бюджет, отбелязвайки, че през новия програмен период 2021 – 2027 г. България ще получи повече финансиране от ЕС и въпреки някои твърдения страната ще се справи с управлението на тези евросредства. Той посочи, че не е далновидно да се иска спиране на средствата по кохезионната политика, защото например инвестиции в България оказват влияние не само върху страната и региона, но и върху цяла Европа.

Според Георги Ганев в плана за възстановяване на правителството трябва да има повече амбиция и яснота, както и конкретни цели и механизми за предварителна оценка на въздействието.

Теодор Панайотов представи гледната точка на бизнеса и заяви, че от опита му с европейското финансиране вижда нуждата от по-ясно обяснение в изискванията за описване на европейските проекти и какво точно се цели да се постигне чрез тях.

Тезата беше подкрепена и от Стоилко Апостолов, който от гледната точка на биопроизводител обясни, че програмата за развитие на селските райони разполага с много средства, но България се нуждае от конкретни приоритети в областта.

Запис на форума „Бюджетът на ЕС за следващите 7 години - митове и реалност“

Информация за дългосрочния бюджет на ЕС