За да се съобразят с бройката от 751 депутати, предвидена в Договора от Лисабон и за да направят място за представителите от Хърватия, 12 държави членки на ЕС ще загубят по едно място след следващите европейски избори, като никоя страна няма да получи допълнителни места, в съответствие с решението, прието от Европейския парламент в сряда. Предложението ще бъде разгледано и от държавните и правителствени ръководители в рамките на Европейския съвет, който трябва да приеме позицията си с единодушие.

Европейският парламент понастоящем има 754 членове. Когато Хърватия се присъедини към ЕС през тази година, тя ще има право на 12 места, с което общият брой на депутатите ще достигне 766. За да бъдат съобразени с ограничението от 751 места, определено в Договора от Лисабон, местата при европейските избори догодина трябва да бъдат намалени с 15.

Разпределението на местата за парламентарния мандат 2014—2019 г. „не трябва да бъде произволно, а да се основава на обективни критерии, които да се прилагат по прагматичен начин“, се казва още в резолюцията, приета с 536 гласа „за“, 111 „против“ и 44 „въздържал се“. Демографските промени трябва да бъдат взети под внимание, като същевременно се гарантира, че „загубите са ограничени до максимум едно място за всяка държава членка“, се добавя в текста.

Това означава, че 12 държави членки: Австрия, Белгия, България, Хърватия, Чехия, Гърция, Унгария, Ирландия, Латвия, Литва, Португалия и Румъния, ще загубят по едно място при следващите европейски избори. Германия, от своя страна, ще загуби три, с което броят на депутатите ѝ ще бъде 96 — максимално позволената бройка според Договора от Лисабон.

„Ако бяхме приели варианта с пропорционално преразпределение на местата на база броя граждани представлявани от един депутат в ЕП (...), щяхме да имаме доста крайно решение, при което някои държави ще спечелят места, а други ще загубят повече от едно, но можем ли реалистично да си представим, че подобно  радикално решение ще бъде прието от Парламента или от Съвета?“, попита единият докладчик по темата — г-н Rafał Trzaskowski (ЕНП, Полша). Това е „най-малко несъвършеното от всички възможни решения“, допълни колегата му Roberto Gualtieri (С&Д, Италия).

Гледайки напред към изборите през 2019 г.

Парламентът се задължи да внесе ново предложение преди края на 2015 г. да се създаде система, която ще направи възможно, преди провеждането на избори за Европейски парламент, местата между държавите членки да бъдат разпределяни по „обективен, справедлив, устойчив и прозрачен начин“.

Според тази система трябва да се взимат предвид всяко увеличаване на броя на държавите членки и демографските тенденции, „без да се изключва възможността за запазване на определен брой места за депутати, избрани с транснационални листи“, според документа.

Цялостното реформиране на системата за гласуване на Съвета на министрите

Новата система за разпределяне на местата в Парламента трябва да се разглежда заедно с преразглеждане на системата на гласуване в Съвета на министрите, като част от цялостна реформа на договорите на ЕС. Тази реформа трябва да бъде подготвена в рамките на Европейска конвенция и да следва принципа, че „основата на демократичността на ЕС е представителството на гражданите и на държавите членки“.

Следващи стъпки

Предложението на Европейския парламент ще бъде изпратено до държавните и правителствени ръководители в Европейския съвет, които трябва да вземат решение с единодушие. За да влезе в сила, това решение трябва да получи одобрението на Европейския парламент. Следващите европейски избори трябва да се проведат през май 2014 г., в съответствие с резолюцията, приета от Европейския парламент на 22 ноември 2012 година.

* Трите допълнителни места за Германия са част от преходно споразумение, което ще изтече заедно с мандата на настоящия Парламент.