Договорът за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз (по-известен като „фискалният пакт“) влезе в сила на 1 януари 2013 година след ратификацията на Финландия. Договорът има за цел засилване на фискалната дисциплина в еврозоната посредством „правилото за балансиран бюджет“ и автоматичния коригиращ механизъм.
За влизането на договора в сила беше необходима ратификация от 12 държави членки на еврозоната.Договорът е правно обвързващ като международно споразумение и е открит за държавите от ЕС, които не са го подписали от самото начало. Договорът бе замислен след решението на ръководителите на държавите от еврозоната от декември 2011 година за необходимостта от засилени мерки за повишаване на стабилността в еврозоната. Той беше подписан на 2 март 2012 година от 25 държави членки на ЕС. Идеята е този договор да бъде включен възможно най-скоро в съществуващите договори на ЕС. Необходимите стъпки в това отношение следва да бъдат предприети през следващите пет години.
Ограничаване на дефицитите – правилото за балансиран бюджет. С новия договор се въвежда изискването националните бюджети на участващите държави членки да са балансирани или да е налице бюджетен излишък. Тази цел ще се счита за постигната, ако годишният им структурен държавен дефицит не надвишава 0,5 % от номиналния БВП. В допълнение, дефицитът трябва също така да съответства на специфичната за държавата минимална стойност на критерия за дългосрочна устойчивост. Тази стойност се определя съгласно предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж. Мерките за адаптиране, насочени към постигане на тази цел, се оценяват всяка година в контекста на европейския семестър. Временни отклонения от посоченото „правило за балансиран бюджет“ се допускат само при извънредни икономически обстоятелства, например по време на рязък спад на икономиката. Ако държавният дълг е значително под референтната стойност от 60 % от БВП, границата за дефицита може да бъде определена на 1% от БВП.
Автоматичен коригиращ механизъм. Ако държава членка се отклони от правилото за балансиран бюджет, ще се задейства автоматичен коригиращ механизъм. Държавата членка ще трябва да коригира отклоненията в определен срок. Този механизъм ще зачита изцяло прерогативите на националните парламенти.
Транспониране на правилата в националното законодателство. Държавите членки ще трябва да включат изискването за бюджетна дисциплина и автоматичния коригиращ механизъм в националните си правни системи, за предпочитане на конституционно равнище. Крайният срок за това е най-късно една година (т.е. до 1 януари 2014 година) след влизането в сила на договора.
Съд на Европейския съюз. Ако държава членка не транспонира своевременно „правилото за балансиран бюджет“ и коригиращия механизъм, Съдът на Европейския съюз ще бъде компетентен да постанови решение по въпроса. Решението на Съда ще бъде обвързващо и ако не бъде изпълнено, може да бъде последвано от санкция, стигаща до 0,1% от БВП. Тази сума ще се внася в Европейския механизъм за стабилност, ако националната парична единица на държавата е еврото; в останалите случаи плащането ще се извършва в полза на общия бюджет на ЕС.
Изменение на процедурата при прекомерен дефицит. Вземането на решения в контекста на процедурата при прекомерен дефицит ще се извършва по-автоматично, отколкото понастоящем: държавите от еврозоната се ангажират да подкрепят препоръките и предложенията на Комисията за актове на Съвета, с изключение на случаите, когато квалифицирано мнозинство от тях са против тези препоръки и предложения.В допълнение, държава членка, която е обект на процедура при прекомерен дефицит, ще трябва да въведе „програма за бюджетно и икономическо партньорство“. Програмата ще включва подробно описание на структурните реформи, които държавата членка ще трябва да осъществи с цел гарантиране на ефективно и трайно коригиране на дефицита си. Тези програми ще се представят на Съвета и на Комисията за одобрение. Изпълнението им ще се наблюдава съгласно правилата на Пакта за стабилност и растеж.
По-нататъшна координация. Държавите членки, които са страни по договора, ще съобщават за плановете си за емитиране на държавни дългови инструменти на Европейската комисия и на Съвета. Освен това, те предварително ще обсъждат и, ако е целесъобразно, ще координират помежду си и с институциите на ЕС всички основни икономически реформи, които планират да предприемат.
Управление в еврозоната. Държавните и правителствените ръководители на държавите от еврозоната провеждат най-малко два пъти годишно срещи на високо равнище на еврозоната заедно с Европейската комисия. Те избират председател на срещите на високо равнище на еврозоната с обикновено мнозинство. Председателят на Европейската централна банка участва в тези срещи, а председателят на Европейския парламент може да бъде поканен да се изкаже. По целесъобразност и най-малко веднъж годишно ръководителите на държавите членки извън еврозоната, които са ратифицирали договора, участват също в тези срещи.
Сътрудничество между парламентите. Европейският парламент и националните парламенти на участващите държави членки ще си сътрудничат по въпроси, свързани с бюджетните политики и други въпроси по договора. За тази цел те ще създадат орган, състоящ се от представители на съответните комисии в Европейския парламент и в националните парламенти. Организацията на този орган ще бъде предмет на негово самостоятелно решение.
