За да отбележи началото на 2012 г., обявена за Европейска година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията, Комисията представи днес ново проучване на Евробарометър, според което 71 % от европейците съзнават, че населението на Европа застарява, но само 42% изразяват тревога от това. Това рязко се разминава с вижданията на специалистите, които разработват политиките и според които демографското застаряване е огромно предизвикателство. Според повечето граждани хората над 55 години имат съществена роля във важни области за обществото. Над 60 % смятат, че всеки трябва да има възможност да работи и след пенсионна възраст, а всеки трети посочва, че иска да работи по-дълго. Изненадващо е, че хората, на които предстои да се пенсионират по-скоро, са по-склонни да споделят този възглед, отколкото по-младото поколение.

Комисарят по заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване Ласло Андор представи проучването с думите: „Днешното проучване на Евробарометър сочи, че хората са готови да живеят активно и в по-напреднала възраст. Убеден съм, че Европейската година ще бъде стимул за гражданите, заинтересованите страни и управляващите да предприемат действия, с които да се насърчи активният живот на възрастните хора и предизвикателствата, свързани с остаряването, да се посрещат с положителна нагласа."

В проучването на Евробарометър са застъпени пет области: общи възприятия за възрастта и възрастните хора; възрастните хора на работното място; пенсиониране и пенсии; доброволен труд и подкрепа на възрастните хора; благоприятна среда за възрастните хора.

От проучването става ясно колко много се различават определенията за „млад" и „стар" в отделните държави. В Малта, Португалия и Швеция като млади се възприемат хората, които не са навършили 37 години, а в Кипър и Гърция за млади се смятат хората до 50-годишна възраст. По усреднени данни според европейците започват да ни възприемат като стари хора точно преди да навършим 64 години, а след навършването на 41,8 години вече не ни смятат за млади. Възприятията се различават също така според възрастта и пола на отговорилите - жените смятат, че старостта започва малко по-късно (на 65 години), за разлика от мъжете, според които старостта настъпва на 62,7 години.

По отношение на заетостта само една трета от европейците са съгласни с идеята до 2030 г. официалната пенсионна възраст да се увеличи, въпреки че това вече е ясен политически приоритет в много държави-членки. Въпреки това съществува силна подкрепа (61 %) за идеята, че хората трябва да имат възможност да продължат да работят, след като са достигнали официалната пенсионна възраст. Общо 53 % отхвърлят идеята за въвеждането на задължителна пенсионна възраст, но се наблюдават големи различия между държавите-членки.

Въпреки че пенсионната възраст обикновено е 65 години, през 2009 г. хората са напускали пазара на труда на средна възраст около 61,5 години. Общо 42 % от европейците смятат, че ще бъдат в състояние да изпълняват сегашната си работа и след като навършат 65 години, а 17 % допускат, че няма да могат да вършат сегашната си работа, докато станат на 60 години. Една трета от европейците заявяват, че биха искали да продължат да работят, след като навършат пенсионна възраст, а близо две трети признават, че възможността да съчетават работа на непълно работно време с частична пенсия ги привлича повече от перспективата изцяло да се пенсионират.

Активността в напреднала възраст не е свързана само със заетостта. Всеки четвърти европеец (включително тези на възраст над 55 години) посочва, че се занимава с доброволческа работа. В страни с по-слабо развити традиции в доброволчеството по-голям процент от хората заявяват, че са помагали или оказвали подкрепа на други хора извън собственото им домакинство. Такава помощ са оказвали 36 % от европейците на възраст над 55 години. Общо 15 % от отговорилите на възраст над 55 години се грижат за по-възрастен член на семейството, а 42 % са го правили в миналото.

Контекст

Европейската година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията, обявена през 2012 г., има за цел да повиши общественото съзнание за приноса на възрастните хора и да насърчи мерки, които създават по-добри възможности те да продължат да живеят активно.

През Европейската година 2012 г. се обръща внимание на три аспекта на активния живот в напреднала възраст:

• Активен живот в напреднала възраст на работното място. За да се насърчат възрастните хора да останат по-дълго на работа, трябва да се осигурят по-добри условия на труд, съобразени със здравословното състояние и потребностите им. Те трябва редовно да опресняват уменията си чрез по-добър достъп до обучение през целия живот, а данъчната и осигурителната система трябва да се преразгледат, за да се осигурят ефикасни стимули за по-дългото им оставане на работа.
• Участие в обществото. Трябва да се осигурят по-добри възможности и условия за обществен принос на възрастните хора чрез доброволен труд или грижи за семейството, както и за пълноценното им участие в обществото. По този начин се избягват социалната изолация и много от свързаните с това проблеми и рискове.
• Независим живот. Трябва да се полагат усилия за насърчаване на здравето и за превантивни здравни грижи чрез мерки, които максимално увеличават годините живот в добро здраве и предотвратяват зависимостта, както и за по-добро съобразяване на заобикалящата среда (обществени сгради, инфраструктура, транспорт, сграден фонд) с нуждите на възрастните хора. Всичко това ще позволи на хората в напреднала възраст да останат независими възможно най-дълго.

Европейската година има за цел да насърчи политиците и заинтересованите страни да си поставят конкретни ангажименти, свързани с активния живот на възрастните хора, и да предприемат действия за постигането на набелязаните цели. Тези ангажименти могат да бъдат направени публично достояние на уебсайта на Европейската година:.На национално и европейско равнище ще бъдат организирани дейности за комуникация с обществеността, със заинтересованите страни, с управляващите и с журналистите.