Според тазгодишните доклади за усилията на България и Румъния да извършат съдебна реформа и да се справят с корупцията ситуацията в двете държави е различна.  Докато България е положила усилия за извършването на реформи и е постигнала значими резултати, Румъния е изгубила устрема си и в доклада се посочват сериозни недостатъци в усилията ѝ за постигането на напредък.  И в двете страни е необходимо ръководството на съдебната власт да поеме по-голяма отговорност в полза на реформата.  За да дадат насока на този процес, докладите включват серия от конкретни препоръки, които двете страни трябва да изпълнят през следващата година.

Както в предходните доклади, анализът на Комисията се основава на оценка на напредъка на българските и румънските власти и на информация от държавите-членки, международни организации, независими експерти и различни други източници.  Комисията осъществи няколко мисии в България и в Румъния, включително с подкрепата на експерти от други държави-членки.  Докладите отчитат и отговорите на България и на Румъния на изготвените от Комисията подробни въпросници.

В доклада за напредъка на България се обръща внимание на силния устрем за реформи, който се забелязва след последния годишен доклад на Комисията от юли 2009 г.  Според Комисията съществува политическа воля за реформа на съдебната власт и тя препоръчва на България да продължи да полага усилия в тази насока.

Страната прие подобрения в наказателните си процедури и успя да отчете увеличаване на броя на повдигнатите обвинения по случаи на корупция по високите етажи и случаи, свързани с организираната престъпност.Въпреки това прекалено малко са случаите, които са приключили в съда.  Нужно е да се подобри професионалната практика на полицията, прокуратурата и съдилищата, за което ще бъде необходимо външно съдействие.  Съдебната власт трябва да поема инициативата по-често и да проявява по-силно чувство на отговорност.  Публичните средства трябва да бъдат по-добре защитени срещу измами и конфликт на интереси.

Новата стратегия на България за реформа на съдебната власт, която правителството одобри на 23 юни, е доказателство за наличието на политическа решимост за осъществяването на задълбочена реформа на съдебната власт.  В стратегията се посочват настоящите недостатъци, които България трябва да счита за национален приоритет и които трябва да се преодолеят със съвместните усилия на политическите кръгове, съдебната власт и българското общество.

В доклада за Румъния се посочват сериозни пропуски в усилията на страната за постигането на напредък.  Въпреки че Румъния отбеляза значителен напредък с приемането на Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, като цяло страната не е показала достатъчен политически ангажимент за подкрепа на процеса на реформи.  Освен това ръководството на съдебната власт, изглежда, не желае да сътрудничи и да поема отговорност в полза на реформата.  Неефикасният съдебен процес и непоследователната съдебна практика продължават да бъдат основните слабости на Румъния.  Освен това отчетността на съдебната власт и дисциплинарните процедури трябва да се подобрят.Комисията приканва Румъния незабавно да преодолее тези слабости, за да се даде нов тласък на процеса на реформи.  По-специално, Румъния трябва да изгради тясно и конструктивно сътрудничество между различните политически и съдебни участници в процеса и да насърчи ангажимента на съдебната система за реформи.

Измененията в закона за Националната агенция по интегритет, гласувани на 30 юни, представляват сериозна крачка назад.  Законът излага на риск положителните резултати, постигнати от Националната агенция по интегритет, и поставя Румъния в безспорно нарушение на ангажиментите, поети при присъединяването ѝ.  Комисията приканва Румъния да изпълни поетите ангажименти, като намери най-подходящите правни средства, с които да възстанови правомощията на Националната агенция по интегритет да прави предложения за действителното конфискуване на неоправдано натрупано богатство.Румъния следва да се стреми към изграждането на широка политическа подкрепа за прозрачността и действителната защита от корупция и конфликт на интереси.

След забавяне на парламентарната дейност Румъния отчете сериозен напредък през второто тримесечие на 2010 г. с приемането на 22 юни в парламента на Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс.Освен това Министерството на правосъдието започна консултация относно стратегия за реформа на правосъдието.  Подготовката за влизането в сила на четирите нови кодекса, планирано за октомври 2011 г., е важна възможност за цялостна реформа на съдебната система в Румъния.  В подкрепа на този процес на реформи Комисията приканва Румъния да се опре на силната парламентарна поддръжка за процесуалните кодекси и да разгърне тази политическа воля и в други области.

И в двата доклада се признава необходимостта от допълнителна помощ и мониторинг от страна на Комисията в подкрепа на процеса на реформа в България и в Румъния, докато не бъдат изпълнени всички индикативни показатели и не бъде отменен механизмът за сътрудничество и проверка.  За да помогне на двете държави-членки да съсредоточат усилията си за реформи, Комисията отправи препоръки към всяка от тях.  Комисията ще продължи да подкрепя България и Румъния в усилията им за осъществяване на реформи и ще представи следващата си оценка на напредъка през лятото на 2011 г.

Контекст

На 1 януари 2007 г. Комисията създаде механизъм за сътрудничество и проверка с цел оценка на ангажиментите, поети от България и от Румъния в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията, а за България — и организираната престъпност.  От Комисията бе поискано редовно да докладва за напредъка в тези области.  Комисията оповести първия си доклад на 27 юни 2007 г. и оттогава докладва два пъти годишно.  Публикуваните днес доклади на Комисията са изготвени въз основа на информацията, предоставена от правителството на България и на Румъния, държавите-членки, организации на гражданското общество, асоциации и експерти.  Докладите на Комисията се допълват от задълбочени технически доклади за всяка страна.

Последните годишни доклади бяха публикувани на 22 юли 2009 г.  В допълнение към тях на 23 март 2010 г. бяха публикувани междинни доклади.

Повече информация можете да намерите ТУК