Белгия пое в четвъртък ротационното председателство на ЕС за шест месеца. След последните избори страната няма все още правителство, временно управлява неизбраният през юни премиер Ив Льотерм. Неговата коалиция се разпадна през април между холандскоговорящите фламандци и франкофонските валонци. Така че председателството на Белгия ще бъде затруднено главно поради трудното сформиране на правителството. Експерти политолози и политици очакват нова коалиция през есента.

Льотерм се опита да разсее притесненията: „Не може да има съмнение, че страната е подготвена, независимо кой ще води правителството". Действително белгийските партии са единодушни относно европейската политика. Льотерм увери 26-те партньори от ЕС, че могат да разчитат на консенсус между всички политически сили по въпросите, свързани с ЕС.

За другите държави от ЕС е успокоително, че постоянният председател на Европейския съвет Херман ван Ромпой, също белгиец, е запознат с вътрешнополитическите проблеми на своята страна. В случай на нужда той може да запълни евентуален вакуум в подготовката на позициите на ЕС.

Въпреки че политическият елит на страната се намира посред формирането на правителство, не съществуват съмнения, че Белгия ще се справи добре с председателството на ЕС. Така председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обясни, че е уверен, че Белгия ще остане „в центъра на изграждането на Европа". Според белгийските правителствени кръгове може да се има доверие на „белгийското ноу-хау по европейските въпроси". В края на краищата това е 12-тият път, когато Белгия, която е и страна-учредителка на ЕС, ще бъде ротационен председател.

Хаос по върховете на ЕС не се очаква, тъй като всички партии, които са възможни за коалиция, са проевропейски. Освен това Льотерм и неговият екип обясниха, че Белгия ще заеме място на втората линия, а двата нови европейски поста на Херман ван Ромпой и Катрин Аштън ще имат решаваща роля. Постоянният председател на ЕС ще дърпа конците и ще печели все повече влияние и власт.

Новият Лисабонски договор предостави наистина важни функции на постоянния председател. От своето встъпване в новата длъжност Ромпой дава тон много повече, отколкото очакваха някои държавни и правителствени ръководители. През първото полугодие той все още вземаше под внимание испанците, които с оглед на европолитическия хаос от началото на годината не знаеха до последно дали трябва да водят „старо" или „ново" председателство.

Досега ротационното председателство на ЕС означаваше действително възможност за формиране на политиката чрез всички конференции, срещи на върха и министерски съвети на ЕС в рамките на шест месеца. Правителствата използваха тези шансове за блясък, слава и чест. След Лисабонския договор това вече не е така. Председател при срещите на високо равнище е Херман ван Ромпой. Важният министерски съвет по външните работи се ръководи от новия първи дипломат на ЕС Катрин Аштън. За ротационния председател остават трохи от останалите министерски съвети по ресори, които често остават в сянка.

За разлика от испанците белгийците знаят какво ги очаква и нямат проблем с това. Ив Льотерм обави наскоро към какво се стреми председателството на страната му: „Последователност преди всичко". Ще се даде повече пространство на Ромпой и Аштън, а собствената роля ще остане на заден план. Временно управляващият премиер обясни при подготовката, че „програмата на Белгия не е съставена от правителството", а се базира на консенсус между всички политически сили на федерално и регионално ниво.

Ще доминират три теми по време на председателството, които през изминалото полугодие практически останаха нерешени - преодоляването на икономическата криза с желанието за един вид икономическо правителство на ЕС, по-добро регулиране на финансовия пазар и прилагане на Лисабонския договор. Ще се търсят главно компромиси. На преден план си остава икономическата криза и растежът. При това трябва да се има предвид, че две големи страни-членки като Германия и Франция, няма да се оставят да бъдат отклонени от малка председателстваща държава, а сами ще дават тон.

Какво тогава остава, за да сложи Белгия печата си на председателството? Страната иска да напредне в процеса на разширяване на ЕС, каза държавният секретар по европейските въпроси Оливер Шастел. Хърватия се намира пред приключване на предприсъединителните преговори и иска да влезе в съюза през 2011 г. По време на белгийското председателство трябва да започнат и преговори за присъединяване на Исландия.

Като съществени моменти в белгийската програма освен постигане на финансова стабилност и икономически растеж Льотерм посочи следващата световна конференция за климата в края на ноември в Канкун, Мексико, и реализирането на програмата от Стокхолм за сигурност в Европа.
Друг приоритет се очаква да бъде новата Европейска служба за външна дейност с хиляди дипломати, която трябва да е готова до края на годината.

Белгия не е първата страна, която поема председателсвото на ЕС посред вътрешнополитическа криза. Чехия също трябваше да се справи с такава миналата година и се опита по между другото да ръководи председателсвото.

Белгия обаче за 12-ти път е председател на ЕС и затова би трябвало вече да знае как се прави. „Това ще бъде едно много успешно председателство, което ще даде тласък на нашата европейска агенда", сигурен е председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу.