Търговски излишъци и дефицити. В една държава се натрупва излишък, когато износът на стоки и услуги превъзхожда вноса, т.е. когато нейното производство е по-голямо от потреблението й. Дефицит се появява, когато тя внася повече, отколкото изнася, т.е. когато държавата изразходва повече средства за плащане на вноса, отколкото печели от продажбите по износа. В първия случай държавата е кредитор спрямо останалия свят, докато във втория случай тя е длъжник. Повтарящите се търговски излишъци и дефицити водят до:

Всеобщ дисбаланс в световната икономика – положение, при което в някои държави има повтарящи се и мащабни, и в същото време очевидно неустойчиви, излишъци, докато в други има повтарящи се и мащабни, и в същото време очевидно неустойчиви, дефицити.

Държавите-кредитори с огромни търговски излишъци (напр. Германия, Китай, Япония, държавите износителки на петрол) печелят повече от износ, отколкото изразходват за внос, като съответно предоставят излишните средства под формата на кредити чрез международните финансови пазари.

Държавите-длъжници с огромни търговски дефицити (напр. Гърция, САЩ) не изнасят достатъчно, за да обезпечат вноса си, поради което компенсират разликата, като заемат необходимите им средства на международните финансови пазари.

Тъй като планетата Земя не търгува с други планети, излишъците в една част на света задължително се проявяват като дефицити на друго място – не всяка икономика може да бъде шампион в износа и да разполага с излишъци от износ в сравнение с вноса.

Държавите с дефицит поглъщат този износ под формата на внос. Тъй като не им достигат средства, те задължително вземат заеми от държавите с излишък, за да платят за вноса. Почти същото, като да се вземе заем от търговец на автомобили, за да се купи кола. Заемането на средства обикновено означава, че:

Частният дълг, т.е. дългът на потребителите и дружествата, се увеличава. Логично е, когато на международните финансови пазари излишните средства на големите износители са достъпни на ниска цена, банките и другите финансови институции да ги насочват към най-нуждаещите се. Дружествата и потребителите в икономиките, които желаят да потребяват повече, отколкото произвеждат, са очевидните потенциални клиенти. Съществува обаче проблемът с:

Лошите кредити, т.е. кредитите, които не могат да бъдат погасени, напълно или частично. Когато една банка не получи обратно (всички) дължими й средства, тя се затруднява да изплати (всички) средства, които дължи на вложителите, на други банки или на притежателите на облигации. През последните години банките предоставиха големи суми под формата на потребителски кредити и кредити за строеж; поради растящата безработица потребителските кредити престанаха да бъдат обслужвани, както и кредитите за строеж, тъй като предприемачите не успяваха да продадат жилищата и офисите, застроени с очакването да се реализира голяма печалба.

Рисковото кредитиране постави началото на текущата криза, тъй като този вид кредити първи излязоха в просрочие и посочиха слабости в начините, по които банките са отпускали кредити. Рисковите ипотечни кредити са били предоставяни на кредитополучатели, които са можели да ги изплатят единствено ако цените на недвижимите имоти продължат да се покачват, в условията на бърз икономически подем и запазване на ниски лихвени проценти. Тези предположения се оказаха погрешни, като принудиха кредитополучателите да изпаднат в просрочие и изложиха банките на опасност от големи загуби.

Бюджетни излишъци и дефицити има, когато през всяка една година в държавната хазна постъпват повече средства от данъци, отколкото се изразходва за стоки и услуги (излишък) или когато се изразходва повече, отколкото се събира от данъци (дефицит). Когато се разклатиха устоите на банките, се наложи държавите да им се притекат на помощ, като налеят милиарди в банките, за да покрият загубите от лошите кредити. Това означаваше, че предвид по-ниските данъчни приходи в зората на рецесия, държавните бюджети рязко изпаднаха в дефицит.

Държавният дълг, размерът на средствата, които държавата дължи на кредиторите си, т.е. съвкупността от бюджетните дефицити, също се увеличи. Той се нарича също публичен дълг, тъй като в крайна сметка данъкоплатците трябва да осигурят необходимите средства за погасяването му. Когато държавата изразходва повече, отколкото събира от данъци, тя е принудена да заема допълнително средства, обикновено чрез продажбата на:

Облигации. Облигацията е ангажимент на продавача на ценните книжа (напр. държавата) да изплати с лихва средствата, предоставени му в заем от купувачите на облигациите (напр. банки, пенсионни фондове и др.). При успешна продажба на облигации средствата се прехвърлят в бюджета; разбира се, лицата, инвестирали в облигации, очакват да получат обратно в определен бъдещ момент парите си, заедно с лихвата.

Лихвените проценти по държавните облигации определят каква тежест ще понесат данъкоплатците в резултат на държавния заем. Колкото по-голям риск поема кредитополучателят, толкова по-висок е лихвеният процент – както и сумата, която държавата ще трябва да задели за изплащане на лихви, вместо да изразходва тези средства примерно за здравеопазване.

Лихвеният спред е разликата (в базисни пунктове, 1 % = 100 базисни пункта) между лихвените проценти по облигациите, които се считат за най-сигурни (германските облигации в еврозоната) и другите облигации. Когато спредът по облигациите на конкретна държава от еврозоната е, да кажем, 350 базисни пункта, а германските облигации носят 3 % лихва, това означава, че съответната държава трябва да плаща 6,5 % по своите облигации. Когато спредът се увеличава, да кажем от 350 на 400 базисни пункта, това е знак, че според инвеститорите облигациите са станали по-рискови.

Рефинансиране на дълг означава погасяването му с взети в заем нови средства. Когато наближи падежът на съществуващите облигации, държавата може да издаде нови облигации, като използва средствата, за да изплати дължимото на лицата, инвестирали в предишните облигации. Държавните хазни по света правят това непрекъснато. Проблем възниква, когато инвеститорите не са готови да рефинансират, тъй като считат това за прекалено рисковано и искат да получат обратно парите си.

Суаповете за кредитно неизпълнение (CDS) по държавните облигации предоставят на лицата, инвестирали в тези ценни книжа, гаранции срещу неизпълнение, т.е. срещу възможността държавата да не изплати дължимите от нея средства (като цяло). Дори в случай на кредитно неизпълнение, притежателят на суап ще получи обратно парите си; загубите ще бъдат понесени от продалите суаповете. Инвеститорите могат да закупят суап за кредитно неизпълнение (гаранция срещу загуби от облигации) от различни финансови институции като банки, хедж фондове и др.

Непокритите суапове за кредитно неизпълнение са суапове на инвеститор, който не притежава базисната облигация. Инвеститорите могат да спекулират и да купят суапове, като заложат на неизпълнение от страна на държавите; колкото по-голяма е вероятността за неизпълнение, толкова по-висока е стойността на суапа. ЕС обмисля да забрани непокритите суапове за кредитно неизпълнение.