Депутатите подкрепиха новите твърди санкции на ЕС срещу Иран насочени към връщане на страната на масата за преговори и призоваха към минимизиране на въздействието на мерките върху гражданското население в резолюция приета този четвъртък. Парламентът настоя Иран да спре незаконната ядрена програма и заклейми заплахите на страната да затвори протока Хормуз.

Парламентът обяви, че новите санкции, които включват постепенно въвеждане на забрана за внос на ирански суров петрол в ЕС, могат да принудят иранското правителство да зачита резолюциите на ООН и да избягва по-нататъшна ескалация. Паралелно с това, депутатите искат гаранции, че санкциите ще бъдат насочени срещу отговорните елити, а не срещу обикновените хора и особено най-уязвимите групи сред тях. Те изтъкнаха и загрижеността си от ефекта на забраната за внасяне на петрол върху отделните държави членки и призоваха Съвета да предвиди адекватни мерки в тази посока.

Депутатите изразиха убеждението си, че блокирането на протока Хормуз може да доведе до регионален конфликт, който да предизвика отговор от страна на международната общност и призоваха иранските власти да се въздържат от подобно действие.

Важност на дипломатическото решение

Парламентът подкрепи решимостта на Съветът да работи за дипломатическо решение по иранския ядрен въпрос, както и търсенето на дългосрочно и цялостно решение от страна на ЕС. Той заяви, че проблемите свързани с ядрената програма на Иран трябва да бъдат разрешени с мирни средства, и военното решение не е алтернатива.

Депутатите отбелязаха възможността диалога и партньорството с Турция да изиграят важна роля в постигането на съгласие.

Те изразиха съжаление от отказа на Китай и Русия да подкрепят в Съвета за сигурност на ООН санкциите срещу Иран и отново призоваха Русия да спре да предоставя подкрепа за ирански ядрени проекти, докато страната не отговори напълно на исканията на резолюциите на ООН.

Допълнителна информация

Външните министри на страните от ЕС приеха допълнителни ограничителни мерки срещу Иран на 23 януари, включително и поетапна забрана за внос на ирански суров петрол от 1 юли. Към настоящия момент, ЕС купува около 20% от иранския износ.

Гърция е най-зависима от Иран, от когото купува около една трета от петрола си. Делът на иранския петрол в Италия и Испания възлиза на около 10%.