 Членове на ЕП и национални експерти обсъдиха прилагането на нови правила за етикетирането на храните. 95% от българските граждани подкрепят предложенията на ЕП за допълнителна информация върху етикетите.
Кръглата маса "Европейски политики за етикетиране на храните: промени и предизвикателства" събра днес на кръгла маса в София българските членове на ЕП д-р Антония Първанова (АЛДЕ, НДСВ) и г-н Кристиан Вигенин (С&Д, БСП), експерти от Българската агенция за безопасност на храните, Националния център по опазване на общественото здраве и анализи, МИЕТ, представители на бизнеса в разговор за новите европейски политики за етикетирането на храните и тревогите, свързани с хранителната безопасност. На форума бяха обявени данни от национално проучване на общественото мнение по темата, направено от агенция Алфа Рисърч в периода 25 юни - 4 юли 2011 г. по поръчка на Информационното бюро на Европейския парламент в България.
Едва 39,5% от българите четат редовно етикетите на хранителните продукти, въпреки че 72% са убедени в отражението на храните върху здравето им, показва проучването, съобщи Боряна Димитрова, директор на агенция Алфа рисърч.
63% от българите се затрудняват при разчитане на информацията върху етикетите. 33 % не разбират значението на част от числата и символите върху опаковките. Повече от половината запитани не вярват на информацията, посочена върху етикетите на хранителните продукти. Водещи фактори при покупка за българите са цената и срока на годност на продуктите.
Предложенията на ЕП за допълнителна информация върху етикетите на храните се радват на огромна подкрепа след българите - като 95% декларират подкрепата си.
Данните от изследването на Алфа Рисърч напълно отговарят на проучванията на Европейската комисия и Европейската агенция по сигурността на храните, съобщи евродепутатът д-р Антония Първанова (АЛДЕ, НДСВ) . "При свободното движение на хора, стоки и услуги, се налага да имаме единен код на отразяване на състава на храните, за да могат европейските потребители да се ориентират, независимо от какъв произход са храните, дали са местно производство, от коя фирма, внос и т. н.", призова тя.
Според д-р Първанова новият регламент за етикетирането на храните ще наложи основни промени, които са насочени преди всичко към потребителите, без големи затруднения за индустрията. "Това е добър законодателен пакет, който е лесен за всички, за разбиране и за изпълнение", завърши тя.
Според приетия на 6-и юли пакет в бъдеще енергийното съдържание, количествата на мазнините, наситените мазнини, въглехидрати, захар, протеини и сол трябва да бъдат ясно обозначени на опаковките на стоките, в четлива форма, в таблица с подравнени цифри, в едно и също зрително поле и да са дадени за 100 гр. или 100 мл.
Кристиан Вигенин (С&Д, БСП) говори по гласуваното от ЕП във вторник предложение за национална забрана за отглеждане на генномодифицирани организми. 61 % от европейците изпитват безпокойство по отношение на ГМО, цитира евродепутатът. "С доклада, който приехме, разширихме възможностите отделните страни членки да налагат ограничения без това да вкарва ЕС в нарушения, свързани с ангажиментите в СТО. "
Д-р Венцеслава Тасева, заместник- изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) съобщи, че агенцията, която работи от 100 дни, вече е извършила 74 823 проверки и е бракувала и унищожила 136 000 кг храни.
Доц. д-р Веселка Дулева – ръководител сектор "Хранене и обществено здраве" в Национален център по опазване на общественото здраве и анализи към Министерство на здравеопазването представи изискванията за етикетиране на храни и хранителни добавки на национално и европейско ниво, когато стоките имат хранителни и здравни претенции.
Жана Величкова - началник отдел към Дирекция "Техническа хармонизация и политика за потребителите " в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма запозна гостите с прилагането на националните и европейски политики при етикетирането на храни.
Д-р Светла Чамова, секторен референт „Месопреработване” в Българска стопанска камара представи отговорните и предизвикателствата, свързани с етикетирането на храните от гледната точка на бизнеса и потребителите . Обучението на потребителите е необходимост за да се реши проблема с разбирането на информацията на етикетите.
На 6 юли Европейският парламент гласува пакет от законодателни мерки относно етикетирането на храните, който да осигури по-разбираема и достъпна информация за потребителите. Всички държави членки на ЕС ще имат три години за въвеждане на новото законодателство.
Подробни данни от проучването на общественото мнение по темата, направено от агенция Алфа Рисърч в периода 25 юни - 4 юли 2011 г. по поръчка на Информационното бюро на Европейския парламент в България, четете на www.europarl.bg. |
Информацията и мненията, публикувани в тази интернет страница не отразяват задължително официалните становища на Европейската комисия. 
